Мелинда от Зимбабве има шест деца, и шест внука. И всичките са от женски пол. Понечих да и кажа, че там, откъдето идвам казват: “който има женско е благословен.” Обаче Мелинда говореше бързо, а аз – колкото можех, понеже болният не трябва да говори повече от лечителя си, нали така. Успях да кажа само, че познавам Симбараше от Зимбабве, който е християнин, а освен това – и проповедник.
“Какво прекрасно име! Че и пастор!” – тя възкликна, после обясни, преди да ме попита – “Зимбабвийско, означава спасител. И ти ли си християнин?”
“Такъв съм” – казах.
Накрая ми смени системата, и на излизане ми каза, сочейки с пръст ръката си: “Тук, в този град белите не обичат цвета на кожата ни.” “Проблемът си е техен” – казах аз, тя кимна и излезе. “Снобите винаги ще си останат сноби, но на кой му пука за тях вече?” – помислих си. “Колко е малка земята!” – си казах преди да заспя – “Сънят носи щастие, черните ръце на Мелинда – също.”
Петър Димитров. Разкази. 