Проза

Смъртта

От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, че са им взели насила любима играчка.… Continue reading Смъртта

Advertisements
Поезия

Позор ли е това или пък – слава?

Красив ли си – не ставай смешен попитай огледалото си утре запазва ли лика ти днешен дори за миг? Но ето - вик във ранна утрин ехти навън и всички подлудява: – Позор ли е това или пък -–слава, че младостта тъй бързо отминава? Не знам. И – нищо ненаучил, обиколил света ще легна като… Continue reading Позор ли е това или пък – слава?

Поезия

Тук, при този бряг

Няма нужда от поезия, няма нужда от тъги. Късно вечер нека слезем тук, при този бряг и си простим. Нека развълнувано морето гали нашите нозе, всичко е видяло то, но ето - нищичко от нас не взе. Няма нужда от поезия, няма нужда от тъги. Късно вечер нека слезем тук, при този бряг и си… Continue reading Тук, при този бряг

Проза

Защо?

Живял едно време в бившата Чехословакия известен художник. Да ме убиеш - не мога да се сетя как му беше името. Но съм запомнил един анекдот за него: Начинаеща художничка се опитала да го впечатли, споделяйки му: - Господин Едикойси, аз рисувам всеки ден по една картина! Известният художник попитал лаконично: - А защо? Вероятно… Continue reading Защо?