По стъпките на самотата

По стъпките на самотата тя върви.
Отекват звучните и крачки.
Разлистила е свойте дни,
които вече не нагарчат.

Тя иска, тя копнее, тя желае…
Жена е името и днес.
Не спира да обича, да мечтае,
ръцете и – с неповторим финес

раздават топлина и нежност.
На вятъра с небрежната безбрежност
напомня ми и искам я безкрайно.
Аз знам – това е моята нетрайност,

и нашата отколешна мечта.
Навън една звезда се появи
в небето тъмно, ярко засия.
А утрото когато проясни

небето беше рано.
Полегнала на мойто рамо
усмихна ми се и заспахме двама.

Реклами

2 коментара към “По стъпките на самотата

  1. Даниела 29 авг. 2018 — 14:29

    Много ми хареса.

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d блогъра харесват това:
search previous next tag category expand menu location phone mail time cart zoom edit close